Новини

Национална ученическа конференция „Да драснем кибрита на въстанието…“ („Христо Ботев – поетът, революционерът, воеводата“), 30.10.–31.10.2026 г.

Има години, които не остават в миналото. Те продължават да живеят в националната ни памет, да поставят въпроси, да събуждат гордостта, че кръвта на предците ни тече и в нашите вени, да ни напомнят колко висока е била цената на свободата. Такава е 1876-а – годината на Априлското въстание и гибелта на Христо Ботев, чиито 150-годишнини отбелязваме през 2026 година. Именно те събраха в град Котел млади изследователи от цялата страна за Шестата национална ученическа конференция „Да драснем кибрита на въстанието…!“ („Христо Ботев – поетът, революционерът, войводата“), проведена на 30 и 31 октомври под научното ръководство на проф. Пламен Митев.

Сред участниците, представили своите разработки пред авторитетния форум, бяха и двама единадесетокласници от ПМГ „Константин Величков“ – Пазарджик – Анелия Иванова и Теодор Калоянов, с научни ръководители Мариела Гавазова и Екатерина Гавазова. Но за нас пътят към Котел започна много преди края на октомври. Още през април се заехме с подготовката на два самостоятелни проекта, които по различен начин се докосват до едни от най-драматичните страници на българската история. Последваха месеци на четене, проучване, обсъждане, търсене на исторически и литературни свидетелства. И най-вече – на опити да погледнем отвъд познатите факти, дати и имена.

Анелия Иванова представи своята впечатляваща литературна разработка „Ботев между перото и пушката: от думи към куршуми“, в която проследява неразривната връзка между поетическото слово на Христо Ботев и революционните му убеждения. През задълбочения прочит на „Борба“, „Моята молитва“, „До моето първо либе“ и „Хаджи Димитър“ тя концептуализира идейното единство между поета, който отхвърля примирението с неправдата, и революционера, който превръща свободата в свой върховен житейски избор. В центъра на изследването ѝ стои Ботевата представа за борбата като нравствен дълг, преосмислянето на религиозните и обществените авторитети, отричането от личното щастие в името на отечеството и превръщането на саможертвата в път към безсмъртието. Със завидна литературна култура и аналитична проникновеност Анелия защити разбирането, че при Ботев думите и делата не принадлежат на два различни свята. Неговата поезия е израз на същите убеждения, заради които той се качва на „Радецки“ и поема към своята Голгота.

Теодор Калоянов избра друга изследователска посока. В разработката си „Из огнището на ’76-а – (само)жертвата на един народ“ той насочи вниманието към трагичните, но твърде героични събития в Брацигово, Перущица и Батак по време на Априлското въстание. Опирайки се на исторически изследвания, сред които и „История на Априлското въстание 1876“ от Константин Косев, Николай Жечев и Дойно Дойнов, Теодор възстанови хода на въстаническите действия, съпротивата срещу османските сили и последвалите жестоки репресии. Зад имената на Васил Петлешков, Петър Бонев, Кочо Честименски и хилядите знайни и незнайни жертви на въстанието той потърси измеренията на едно трагично време, в което стремежът към свободата се сблъсква с немислими човешки страдания.

А за да не остане изследването му единствено между страниците на историческите трудове, заедно с Теодор посетихме Перущица и Батак. Тръгнахме по следите на събитията, разгледахме местата, съхранили спомена за въстанието, направихме собствени фотографии, които впоследствие намериха място в презентацията му. Така част от подготовката се превърна в своеобразно теренно проучване, а имената и събитията, за които бяхме чели, придобиха съвсем различна близост.

Защото едно е да разкажеш за Перущица и Батак по исторически източници (или чрез ChatGPT, Gemini и т.н., но няма да се превръщам в кисела учителка, нито ще сравнявам проектите на нашите гарджета, които винаги са ни най-хубавите, с други), а съвсем друго – да застанеш на местата, където преди век и половина са се разиграли тези трагедии. Да се опиташ да осмислиш не само подвига, но и човешкото страдание, скрито зад патетичните думи за героизъм и саможертва.

И двамата ни ученици се представиха блестящо! Анелия впечатли със своята литературна подготовка на академично ниво, задълбочените наблюдения и умението да защитава аргументирано, но и въздействащо и красиво тезите си, а Теодор – с обстойното историческо проучване, богатия фактологичен материал и личната ангажираност към изследваната тема, която впечатли цялата публика. Изключителната разработка на Анелия Иванова беше отличена със специална награда!

Конференцията, разбира се, предложи и други, далеч по-провокативни прочити на историческите събития. С особено одобрение от журито се прие и защитена теза, според която Христо Ботев е „терорист“ и „пират“ и според „модерното законодателство“ би получил девет години лишаване от свобода. Безспорно науката се нуждае от смели въпроси и нестандартни интерпретации, но човек започва да се пита доколко е научно издържано да съдим революционер от XIX век, посветил живота си на отечеството и загинал за него, с правните категории на XXI век, пренебрегвайки напълно историческия контекст, в който е действал. И къде всъщност минава границата между аргументираната научна теза, която провокира мисленето, и ефектната провокация, която просто предизвиква реакции.

И когато говорим за ученическа научноизследователска дейност, неизбежно възниква въпросът къде свършва помощта на алгоритъма и къде започва самостоятелният интелектуален труд. Не съм против употребата на ИИ – моите десетокласници могат да ви разкажат как съм го подчинила и го използвам ежедневно, за да онагледявам, систематизирам, черпя идеи и превръщам учебните материали в естетически издържани и привлекателни ресурси. Но едно е да генерираш разказ за Баташкото клане, а съвсем друго – да прекрачиш прага на църквата „Св. Неделя“, да видиш следите от кръв по стените, останките от дръвниците, върху които са посичани батачани, кладенеца, изкопан от отчаяните майки, и сам да потърсиш историческите свидетелства за трагедията. Едно е да получиш готов анализ на Ботевата поезия, а друго – да вникнеш в нейните идейни послания, да изградиш собствена интерпретация и да я защитиш пред аудитория. И ако изкуственият интелект вече умее да пише текстове, да създава презентации и дори филми, то за нас несравнимо по-ценен остава естественият интелект на учениците – онзи, който поставя въпроси, съмнява се, търси доказателства и достига до собствени изводи. Впрочем подобна позиция изрази при закриването на конференцията и един от колегите, който отправи покана за предстояща ученическа конференция в Кърджали и изрично подчерта, че използването на ИИ при разработването на проектите е крайно непрепоръчително.

И може би именно затова се гордеем още повече с Анелия и Теодор. Във време, когато изкуственият интелект се развива с главоломна скорост и готовите отговори са на един клик разстояние, те избраха да задават собствените си въпроси, да четат, да проучват, да осмислят и да защитават своите тези. Не позволиха на технологиите да мислят вместо тях.

За нас обаче удовлетворението от участието има и едно съвсем лично измерение. Ние знаем колко труд стои зад тези две представяния. Помним началото през април, разговорите, въпросите, търсенето на подходящите източници, усилията всеки аргумент да бъде обоснован, а всяка теза – защитима. Помним пътуванията и вълнението от откритията.

Ани, Тео, гордеем се с интелекта ви (естествения), с положения труд, с любознателността ви и с отношението към българската история и литературата ни. Благодарим ви, че ни дадохте още един повод да обичаме професията си. А ПМГ „Константин Величков“ – Пазарджик за пореден път доказа, че класата на едно училище личи най-ясно в класата на неговите ученици.