В навечерието на Деня на народните будители ученици от ПМГ „Константин Величков“ посетиха град София. Деветокласници от IXА и дванадесетокласници от XII Б и XII Д (участници в занимание по интереси „Приятели на словото“) прегърнаха идеята на своите учители – г-жа Екатерина Гавазова (учител по БЕЛ на XII клас и ръководител на клуба за словолюбителите) и г-жа Мариела Гавазова (учител по БЕЛ и класен ръководител на IX А клас) – и поеха по стъпките на българските поети в писателска София.
Тръгнахме, а пътят не беше лек, защото нелеко се стъпва по „земята на убитите поети“. По пътя спирахме, за да си припомним за тях, и видяхме:
-Къщата, в която Пейо и Лора живели, докато не идва трагичната нощ (именно днешната – 29 октомври – точно преди 111 години), в която Лора със замъглено от бурната си ревност съзнание слага край на съмненията, но и на живота си, прострелвайки се с револвера на македонския войвода.
-Къщата, в която след смъртта на своята любима поетът е живял на квартира и в която изпива последната си чаша (стрихнин) – за да бъде сигурен, че страшният втори опит да отнеме живота си, ще бъде успешен, за да отиде той след своята Лора.
-Несъществуващата вече къща на Далчев, поразена при бомбардировките по време на Втората световна война, в която поетът философ е водил своя скромен (меко казано) живот със семейството си. Обвинявали го, казва, че публикувал най-добрите си стихотворения, а другите криел. Не – отговорил им той – “аз пиша само добрите”.
-Площад „Славейков“, където се е намирала къщата на най-прочутите баща и син в българската литература – малката къща с големия двор, която Петко купува не един, а цели два пъти поради небрежността си заради един неиздаден нотариален акт, която години по-късно разрушават, без да им мигне окото, че не премахват просто една постройка, за да построят кооперация, а заличават цял един духовен храм, пазещ ревностно къс от родното ни литературно наследство.
-Дома на Вапцаров, където с Бойка живеят, посрещат приятели и съмишленици, под перото на поета се раждат много от вечните му стихотворения, където са намерили уличаващите го материали, довели до присъдата и ограбващия българската литература разстрел, лишаващ я от словото на един Голям поет. А колко много още имаше да каже…
Видяхме още много благодарение на нашия незаменим гид от IX A клас – Анелия Иванова: ректората на първото у нас висше учебно заведение (влязохме и в двора му сред притеснени пред изпит студенти), сградите на Народното събрание, Министерския съвет и Президентството, храм-паметника „Св. Александър Невски“, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, БАН„ НДК и много, много други. Прекарахме един вълнуващ, емоционален и смислен ден.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |