XII А, XII В и приказките, които „растат“ заедно с нас
„Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“ – тази мисъл на писателя Клайв Луис се превърна в лайтмотив на инициативата на Екатерина Гавазова – ст. учител по БЕЛ – и прекрасните ученици от XII А и XII В клас във връзка с отбелязването на Дните на четенето и грамотността.
На 07.11.2024 г. се проведе литературно четена на… детски приказки. Учениците споделиха любимите си истории от детството, които чели десетки пъти или които са им били четени многократно от бабите и дядовците им. Оказа се, че е истина, че с времето съзряването и превръщането ни в големи хора ни кара да преоткрием и оценим прости и същевременно дълбоки неща като приказките. Когато сме деца, ги приемаме буквално – като фантастични истории с приключения и магия – с порастването обаче откриваме, че в тези приказки има универсални уроци и дълбоки истини за човешката природа, доброто и злото, любовта, загубата и смелостта. Така порастването ни води обратно към тези истории, този път не като към детски забавления, а като източник на мъдрост и размисъл.
Валентина Думбалакова от XII А например разказа, че когато нейната баба ѝ четяла приказката „Златното момиче“, тя като дете искала да промени един от образите в творбата – вместо старицата, която Златното момиче среща в гората, тя си представяла приказно красива фея. Сега обаче – от дистанцията на времето – тя открила още едно ценно послание, което е закодирано зад образа на старицата – че няма значение как изглежда отсрещният, на колко години е, колко красив или отблъсващ е той – трябва да се отнасяме към всички еднакво добре.
Мариела Бадьокова от XII В пък беше подготвила страхотна презентация за любимата си детска книга „Алиса в страната на чудесата“. „Не се страхувай от промяната“, „Слушай собственото си вътрешно усещане“, „Понякога няма правилен отговор“, това бяха част от посланията, които Мариелка е успяла да прозре.
Помъдрели са нашите дванадесетокласници. Гост на инициативата в XII А беше г-жа Мариела Гавазова – учител по БЕЛ – тя прочете приказката „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев (и си поплакахме) и пожелава от все сърце на зрелостниците, които скоро ще прекрачат към света на възрастните, смело да пишат приказката на своя живот.
Хубаво беше поне за кратко да се откъснем от така важните за нас матуритетни произведения за предстоящия ДЗИ по БЕЛ – „глътка свеж въздух“. Оказа се, че не само книгите допринасят за формирането ни като личности, а те „растат“ заедно с нас и ни помагат да достигаме нови и нови прозрения. Четенето, изглежда, не е само развлечение, а своеобразно пътуване навътре – към нашия вътрешен свят, към душевността и ценностите си. Така минало, настояще и бъдеще се свързват в едно.
 |
 |
 |