На 18.12.2024 г. се проведе традиционното предколедно състезание по правопис – тази година под надслов “Словесност в действие”. В него взеха участие учениците от VIII клас, от IX А клас и от XII клас на ПМГ “К. Величков”.
Състезанието по традиция премина в два етапа – в първия бяха излъчени по трима финалисти от всички тези класове, които кръстосаха езикови шпаги пред съучениците си и пред своите специални гости – г-жа Галина Цанева (старши експерт по български език и литература при РУО – гр. Пазарджик) и г-жа Радка Спасова (Директор на ПМГ “К. Величков”).
След оспорвана и изключително напрегната надпревара с думи (усуквам, увъртам, сачма, бръмбазък, съдебномедицински, литературнохудожествен, овации, от горе надору, от време на време и още над 450 други, всички те с особен правопис) призовите места заеха трима ученици – златото грабна Боян Ибушев от VIII А клас с безкомпромисното си представяне, среброто отиде при Савина Попова от XII А клас, а бронзът – при Анита Димитрова от VIII Д клас. Те завоюваха достойно първите места, демонстрирайки знание и хладнокръвие, и ние много се гордеем с тях.
Загубили на това състезание обаче няма, защото то е само една отбивка по пътя, по който сме се устремили – към знанието и грамотността. Да пишеш правилно във време, в което словото сякаш става все по-обезценено, е ценност. Да бъдеш грамотен в свят, в който неграмотността триумфира, дори е на мода, е проява на добър вкус, отговорност и уважение към себе си, към обществото, в което живеем, и към учителите, които ежедневно се стремят да водят младия човек наред. Защото знанието никой не може да ви вземе. А да си знаещ и можеш днес, не е срамно. Гордост е. Да обичаш езика си и да искаш да го използваш правилно – въпреки че е несъвършен, въпреки че е пълен с изключения и че понякога се губим в лабиринта на невъзможността на съвършеното му усвояване – е това, което трябва да бъде модерно.
Защото, ако езика го нямаше, нямаше да можем да записваме в съзнанието си моментите, които ни сплотяват, които градят неразрушими мостове помежду ни. Той е нишката, която ни превръща в едно. Той е богатство. Ако го нямаше, нямаше да успеем да ви кажем, че ви обичаме, че се гореем с вас, че вие сте нашето най-голямо вдъхновение, най-красивият ни полет – онзи, който придава стойност на попрището, което сме избрали, и осмисля това да бъдем. Това да ни има.
Ек. Гавазова и М. Гавазова
 |
 |
 |
 |
 |
 |